3 апр. 2007 г., 16:03

забранена любов

1.5K 0 8

Забранена любов!

Защо не мога да обичам те на воля

и с всичка сила да изкрещя се моля,

да кажа... Влюбена съм, стана чудо...

и в прегръдките ти да се събудя

в ранно утро, с целувка нежна да те погаля,

мила дума да те радва,

такава обич да ти дам,

от която никога да не се чувстваш сам.

Как обичам те до полуда

и ревнувам те като луда.

Как в миг влюбих се в теб,

а душите ни са за затворени в плет.

В друг живот, може би,

ще ме срешнеш отново ти и тогава нашите души

в небето ще запръскат като искри.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сия Банкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • искренно ти благодаря
  • Сийке! Страхотно е! Това, че има недостатъци според "мислещите си, че могат", не ги оправдава, че не се държат градивно!

    Моля ви!
  • Това,че коментарът ми не беше положителен,не означава,че съм казала,че тя не може да обича,или пък,че аз не съм почувствала същото!С коментара си,единствено целях да помогна!Това са последните ми думи върху твои произведения!Но предложението ми за подкрепа и помощ относно стиховете на Сия,остават в сила!
    Ако с времето продължава да развива красивите си чувства в стихове,то тя ще бъде незаменима!Тези редове имат стихотворна конструкция,но просто трябва да се преработят малко за да добият оригиналност!
    Ако беше толкова лесно (писането на стихове),всеки щеше да е поет!
    И стига сте ме критикували,защото засегнахте и личния ми живот (годините,града,емайла..).За да ме критикувате,намерете конкретни и истински основания за това!
    Сия,очаквам да ми пишеш!
  • Хареса ми..чувството е страхотно, вълнуващо..с малко преработка ,ще заискри още по силно! Продължавай
  • което,беше грубо...но както и да е...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...