3 abr 2007, 16:03

забранена любов

  Poesía
1.5K 0 8

Забранена любов!

Защо не мога да обичам те на воля

и с всичка сила да изкрещя се моля,

да кажа... Влюбена съм, стана чудо...

и в прегръдките ти да се събудя

в ранно утро, с целувка нежна да те погаля,

мила дума да те радва,

такава обич да ти дам,

от която никога да не се чувстваш сам.

Как обичам те до полуда

и ревнувам те като луда.

Как в миг влюбих се в теб,

а душите ни са за затворени в плет.

В друг живот, може би,

ще ме срешнеш отново ти и тогава нашите души

в небето ще запръскат като искри.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сия Банкина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • искренно ти благодаря
  • Сийке! Страхотно е! Това, че има недостатъци според "мислещите си, че могат", не ги оправдава, че не се държат градивно!

    Моля ви!
  • Това,че коментарът ми не беше положителен,не означава,че съм казала,че тя не може да обича,или пък,че аз не съм почувствала същото!С коментара си,единствено целях да помогна!Това са последните ми думи върху твои произведения!Но предложението ми за подкрепа и помощ относно стиховете на Сия,остават в сила!
    Ако с времето продължава да развива красивите си чувства в стихове,то тя ще бъде незаменима!Тези редове имат стихотворна конструкция,но просто трябва да се преработят малко за да добият оригиналност!
    Ако беше толкова лесно (писането на стихове),всеки щеше да е поет!
    И стига сте ме критикували,защото засегнахте и личния ми живот (годините,града,емайла..).За да ме критикувате,намерете конкретни и истински основания за това!
    Сия,очаквам да ми пишеш!
  • Хареса ми..чувството е страхотно, вълнуващо..с малко преработка ,ще заискри още по силно! Продължавай
  • което,беше грубо...но както и да е...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...