22 мар. 2013 г., 20:50

Забрава

1.1K 0 0

Настана мълчание,

гласът ти утихна,

студ се намести във твойта душа.

Настана ридание,

гласът ми не стихва,

болка обля ме със мъка, тъга.

 

Ще мине време, ще те забравя,

не ще те мисля, не ще тъжа.

Че писано било е така да стане,

с мисълта аз ще се примиря.

 

И споменът утре ще избледнее,

ще остане само празнота.

Хубавите мигове ще се слеят

с времето, ще изчезнат в безмълвна тишина.

 

И някой ден ние пак ще се сблъскаме,

пак ще се срещнат наш'те очи.

Ще се усмихнем, ще се прегърнеме

и пак ще тръгнеш по пътя си ти.

 

Ах, как се моля този ден да е скоро,

да те забравя, да продължа.

Като те срещна, да се усмихна и кажа:

"Щастлива съм днес! А ти щастлив ли си? Да?"

 

Н. Д.

Пловдив

22.03.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...