Настана мълчание,

гласът ти утихна,

студ се намести във твойта душа.

Настана ридание,

гласът ми не стихва,

болка обля ме със мъка, тъга.

Ще мине време, ще те забравя,

не ще те мисля, не ще тъжа.

Че писано било е така да стане,

с мисълта аз ще се примиря.

И споменът утре ще избледнее,

ще остане само празнота.

Хубавите мигове ще се слеят

с времето, ще изчезнат в безмълвна тишина.

И някой ден ние пак ще се сблъскаме,

пак ще се срещнат наш'те очи.

Ще се усмихнем, ще се прегърнеме

и пак ще тръгнеш по пътя си ти.

Ах, как се моля този ден да е скоро,

да те забравя, да продължа.

Като те срещна, да се усмихна и кажа:

"Щастлива съм днес! А ти щастлив ли си? Да?"

Н. Д.

Пловдив

22.03.2013