Забравена
Стои самотна, тихичко ридае,
жадува тя за топла, нежна длан,
копнее тя за майчина милувка,
а никой не поглежда я днес там!
Седи присвита, с поглед тъжен:
нуждае се от мъничко любов.
Две птички в мрака чуруликат -
наблюдаваше ги тя от ъгъла суров!
Заслуша се във песента им,
потъна във блажен екстаз,
припомни мигове на радост -
вълшебен лек за нейната душа!
Тя спомни си за радостното детство,
как бягаше в полето всеки ден,
как крадяха грозде от лозята
и как с наслада хапваха го после те!
Сега стои забравена във тази стая
със прашни снимки във ръка,
сълза гореща се отронва
и пада тихичко в нощта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Все права защищены
