20 февр. 2015 г., 07:43  

Забравена

514 0 0

Ах, ти червей в душата свита

Като в черна дупка скрит си,

Изяждящ нейните  крила,

Махни се!!!

Остави я!!!

И без туй е тя сама,

 

Забравена от мили думи,

Забравена от бащина тъга,

Преследва чужди сили,

А докога така?

 

Ах, тези мили думи,

Ах, тез тъй скъпи думи,

Къде забравени стоят

Нима не заслужава да ги знае тя?

 

И тъй затворена от хорски думи

Тя чака своята съдба,

А червеят в душата скрит

остана за да не е тя сама.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майома Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...