20.02.2015 г., 7:43  

Забравена

511 0 0

Ах, ти червей в душата свита

Като в черна дупка скрит си,

Изяждящ нейните  крила,

Махни се!!!

Остави я!!!

И без туй е тя сама,

 

Забравена от мили думи,

Забравена от бащина тъга,

Преследва чужди сили,

А докога така?

 

Ах, тези мили думи,

Ах, тез тъй скъпи думи,

Къде забравени стоят

Нима не заслужава да ги знае тя?

 

И тъй затворена от хорски думи

Тя чака своята съдба,

А червеят в душата скрит

остана за да не е тя сама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майома Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...