Ах, ти червей в душата свита

Като в черна дупка скрит си,

Изяждящ нейните  крила,

Махни се!!!

Остави я!!!

И без туй е тя сама,

Забравена от мили думи,

Забравена от бащина тъга,

Преследва чужди сили,

А докога така?

Ах, тези мили думи,

Ах, тез тъй скъпи думи,

Къде забравени стоят

Нима не заслужава да ги знае тя?

И тъй затворена от хорски думи

Тя чака своята съдба,

А червеят в душата скрит

остана за да не е тя сама.