Забравена и вечна Вместо в моите прегръдки Ти да се отпуснеш – блян И душата ми от кръпки (не! Не ме е срам) да забрави за минута кой, къде, кога… да престане да се лута в тази самота, ти отново бягаш прикрита от нощта и сърцето ми сковаваш в радостта на пролетта… А пролетта приличаше на есен, не бяха бурите една и две и с тъжен тон на мрачна песен сърцето мое искаше да спре. На масата глух стоеше телфонът - с набрани цифри… и жадуван номер… И ти така далечна! Почти позната! Забравена и вечна, стоеше зад стената, която в яростта си изгубил веч надежада един младеж с юмруци започна да нарежда… На масата стоеше телефонът - С набрани цифри… и жадуван номер! А казаха ми, че не искаш да обичаш, не щеш приятел някой да наричаш, не искаш чувства нито мелодрами; каквото сме направили пияни… Да се забрави! Е, хубаво! Да се забрави… На мойта маса глух е телефонът – с набрани цифри на жадуван номер… А над масата – отчаяно момче нарежда празни стихове. “Обича ме, не ме обича… обича ме, не ме обича ...