Забравена и вечна
Забравена и вечна
Вместо в моите прегръдки
Ти да се отпуснеш – блян
И душата ми от кръпки
(не! Не ме е срам)
да забрави за минута
кой, къде, кога…
да престане да се лута
в тази самота,
ти отново бягаш
прикрита от нощта
и сърцето ми сковаваш
в радостта на пролетта…
А пролетта приличаше на есен,
не бяха бурите една и две
и с тъжен тон на мрачна песен
сърцето мое искаше да спре.
На масата глух стоеше телфонът -
с набрани цифри… и жадуван номер…
И ти така далечна!
Почти позната!
Забравена и вечна,
стоеше зад стената,
която в яростта си
изгубил веч надежада
един младеж с юмруци
започна да нарежда…
На масата стоеше телефонът -
С набрани цифри… и жадуван номер!
А казаха ми, че не искаш да обичаш,
не щеш приятел някой да наричаш,
не искаш чувства нито мелодрами;
каквото сме направили пияни…
Да се забрави!
Е, хубаво! Да се забрави…
На мойта маса глух е телефонът –
с набрани цифри на жадуван номер…
А над масата – отчаяно момче
нарежда празни стихове.
“Обича ме, не ме обича…
обича ме, не ме обича…” –
не може повече да срича!
Защо мълчи? Защо… Не знае!
Побърква се напразно да мечтае.
На масата лежеше телефонът –
С познати цифри на… забравен номер.
Усещам, че досаждам с много думи.
Прегръдка! Сбогом!
Ох, пардон!
Как сбогом да ти кажа щом
сърцето ми не иска да те пъди…
Довиждане! Бъди щастлива!
Не ща да съм резервата кирлива…
Обичам те!
Сега, преди и после!
Това е,
май вратата се залости…
На масата заспал е телефонът –
запомнил прашни цифрите
на твоя номер.
© Хитреций Гай Хитреций All rights reserved.
Видях несъгласие със ритъма - напротив! Точно в него е магията...Браво бе, виж го как пише, а никога да не се похвали...
