Останаха край мене днес
само плюшени играчки.
Тигърчо с клюмнала глава,
камиончета и топките саминки.
Там на масата голяма
баба чака пак да дойдат.
Но са толковап заети двама,
че за нея време вече нямат.
Две очички, сини, мили,
от плаката те ме гледат.
Но не чувам аз гласчето,
то да стопли ми сърцето.
Там в дълбоката градинка,
все с другарчета дузина.
Я на тенис, я на топка,
чувам врявата голяма тяхна.
Как на скъпите дечица
баба да им каже от сърце,
колко много ги обича,
те за нея са живеца вече.
© Елена Все права защищены