2 мар. 2013 г., 22:42

Забрави!

651 1 0

Защо ме гледаш с тези очи,

обещаващи толкова много?

Защо ме прегръщаш с тези ръце,

изгарящи плътта ми?

Защо ми говориш така сладко,

след като знаеш, че ще

бъдем заедно само за кратко?

Придърпваш ме толкова нежно

и в сърцето оставяш следи.

Сега там е друг, на мястото,

където беше ти преди.

Но защо не мога да устоя

и въпреки че е грешно, се връщам

там, където боли най-много?

Краката ми ме водят пак натам -

към теб нещо все ме влече.

И всяка песен ми напомня

за теб, за всяка усмивка,

за всяка прегръдка, която

няма да мога да върна.

А времето така и не заличи тези спомени.

"Забрави, забрави!" - моля се всяка вечер,

но и в сънищата нямам покой.

Луташе се като скитник по пустите улици,

но така и не стана мой.

Няма и да станеш.

А ти, приятелко, заеми ми рамото си

само тази вечер, да се наплача

и утре вече да не боли.

Дори да се напия, дори да те моля,

телефона скрий и не му звъни.

Ако попита за мене,

кажи му, че с всеки ден 

повече се усмихвам и

живота си наново подреждам.

Кажи му, че съм обичана и

спомена за него съм заличила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рокситу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...