Забравих болката, оставих я... избягах,

надеждите удавих в локва кал!

В гнева на нощите, аз тебе те забравях,

до мене никога не си вървял!

Намразих те, превърнах те във жалък спомен.

В сърцето всичко към тебе изтрих.

Нима без мен се чувстваш бездомен?

Аз всички мостове към теб изгорих!

Но още трепне в сърцето ми крясъка

на истината за теб, и за мен,

очите ми толкоз заслепени от блясъка,

на един копнеж безсмислен и студен.

Какво остана между нас, кажи ми,

боли ме още да се връщам тук!

Нима усещам спомените живи,

погребани в прегръдките на друг...