8.02.2017 г., 8:39

Забравих

827 0 0

Забравих болката, оставих я... избягах,

надеждите удавих в локва кал!

В гнева на нощите, аз тебе те забравях,

до мене никога не си вървял!

 

Намразих те, превърнах те във жалък спомен.

В сърцето всичко към тебе изтрих.

Нима без мен се чувстваш бездомен?

Аз всички мостове към теб изгорих!

 

Но още трепне в сърцето ми крясъка

на истината за теб, и за мен,

очите ми толкоз заслепени от блясъка,

на един копнеж безсмислен и студен.

 

Какво остана между нас, кажи ми,

боли ме още да се връщам тук!

Нима усещам спомените живи,

погребани в прегръдките на друг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антониа Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...