13 июл. 2011 г., 00:24

Забравила си

1.1K 0 5

Забравила си
колко близки бяхме,
забравила си - заедно плачехме
и заедно се смяхме.
Забравила си,
преборвахме самотата
и дните на сълзите
създавахме реалност по-богата,
реалност на надеждата, мечтите...
Нима сега си по-щастлива,
скрита зад фалшива суета,
нахлузена в нови дрешки...
Забравила си,
недорасли бяхме,
един от друг опиянени,
прощавахме си всички грешки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ShamelessDreams Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това да знаеш ми хареса. Мисля обаче, че някои неща не се забравят... тях сърцето ги закътва и когато се почувства самотно, точно за такива мигове копнее...
  • Много хубав стих, много мило и тъжно... За съжаление някой забрави ли, никога не си спомня после... Поздрави!
  • Много хубаво и малко тъжно.. защото почти всеки забравя от къде е тръгнал! Браво!
  • Чудесен, истински стих!!!
  • Така е, за благодарност човешката памет е къса!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...