Jul 13, 2011, 12:24 AM

Забравила си

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Забравила си
колко близки бяхме,
забравила си - заедно плачехме
и заедно се смяхме.
Забравила си,
преборвахме самотата
и дните на сълзите
създавахме реалност по-богата,
реалност на надеждата, мечтите...
Нима сега си по-щастлива,
скрита зад фалшива суета,
нахлузена в нови дрешки...
Забравила си,
недорасли бяхме,
един от друг опиянени,
прощавахме си всички грешки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ShamelessDreams All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това да знаеш ми хареса. Мисля обаче, че някои неща не се забравят... тях сърцето ги закътва и когато се почувства самотно, точно за такива мигове копнее...
  • Много хубав стих, много мило и тъжно... За съжаление някой забрави ли, никога не си спомня после... Поздрави!
  • Много хубаво и малко тъжно.. защото почти всеки забравя от къде е тръгнал! Браво!
  • Чудесен, истински стих!!!
  • Така е, за благодарност човешката памет е къса!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....