2 нояб. 2008 г., 19:25

Задъхаха се ветровете ми 

  Поэзия
634 0 24
Задъхаха се
ветровете в мене,
и се завиха
в непосилна буря.
Как да те износя
на небето си,
щом облаците ми
те плашат до полуда.
Щом светлото
на моето горене
от обич
се разпръсва в мълнии,
и в неизречени стененания
сърцето ми
изтича
с капките след мене.
Завихрен ураган
душата ми теши
със спомени
заченати от вчера,
а утрото отново
в теб мълчи,
пък аз съм
от любов сломена...
Ще бъда силната,
дори да ме боли.
Отивам си,
и вече без сълзи...
Научих да изплаквам
в себе си
задъханите ветрове
в сърцето си.


© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??