Задъхаха се ветровете ми
Задъхаха се
ветровете в мене,
и се завиха
в непосилна буря.
Как да те износя
на небето си,
щом облаците ми
те плашат до полуда.
Щом светлото
на моето горене
от обич
се разпръсва в мълнии,
и в неизречени стененания
сърцето ми
изтича
с капките след мене.
Завихрен ураган
душата ми теши
със спомени
заченати от вчера,
а утрото отново
в теб мълчи,
пък аз съм
от любов сломена...
Ще бъда силната,
дори да ме боли.
Отивам си,
и вече без сълзи...
Научих да изплаквам
в себе си
задъханите ветрове
в сърцето си.
ветровете в мене,
и се завиха
в непосилна буря.
Как да те износя
на небето си,
щом облаците ми
те плашат до полуда.
Щом светлото
на моето горене
от обич
се разпръсва в мълнии,
и в неизречени стененания
сърцето ми
изтича
с капките след мене.
Завихрен ураган
душата ми теши
със спомени
заченати от вчера,
а утрото отново
в теб мълчи,
пък аз съм
от любов сломена...
Ще бъда силната,
дори да ме боли.
Отивам си,
и вече без сълзи...
Научих да изплаквам
в себе си
задъханите ветрове
в сърцето си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
