Заети звезди...
Не птици са в душата ми - крилете,
не са и ласки тръпнещи - ръцете,
сърцето ми е плачеща лозница,
за миг поспряла съм във твоите зеници!...
Не радост е - в очите ми що свети,
по стълба се не качвам на небето,
звездите са сестриците ми клети,
но те отдавна светят си заети!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены