17 февр. 2022 г., 14:52  

Загадка

690 3 6

В лицето ти оглеждам се и мисля колко е самотно...

Какви ли тайни крие то неразгадани...

Там взирам се и търся ги охотно,

но зад него всички те остават непрогледни кат' тумани.

 

Що ли ребуси има в твоето съзнание,

които не мога да отгатна.

Взрив от похот и желание,

а може би двуликост непонятна.

 

По дяволите...преследват ме чертите мили.

Не дават ми покой.

Танцуват в мозъка ми като самодиви

и играят с разума двубой.

 

Дълго скитам през ниви и гори,

за да намеря ключа към твоята душа.

Дълго лутам се из неприветливи земи,

ала тъй и не успявам теб да разбера.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Veronika Mihova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...