23 мар. 2007 г., 22:55

Загубен

667 0 0

Загубен

Аз загубен съм без твоята силна любов.
Само мога да затворя очи и да прошепна:
"Не ме напускай, не ме напускай!.."
Ако те няма, ще изтлея като дърво прегоряло. 
Не си тръгвай, не прави това! 
Само за миг да можех да те зърна,
като пеперуда мигом щях да полетя
към ангелите в небесата и най-щастлив щях да съм...
Уви - няма радост неземна! Аз губя се из мрачните сънища -
там, където си ти и пътя към твоето сърце  не откривам.
Черна точка оставам за теб. Но и пътя обратно не намирам.
Крия се в сенките на любовта
и загубен оставам за теб...
Сърцето плаче. Няма живот без любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Даневски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...