Mar 23, 2007, 10:55 PM

Загубен

Poetry

665 0 0

Загубен

Аз загубен съм без твоята силна любов.
Само мога да затворя очи и да прошепна:
"Не ме напускай, не ме напускай!.."
Ако те няма, ще изтлея като дърво прегоряло.
Не си тръгвай, не прави това!
Само за миг да можех да те зърна,
като пеперуда мигом щях да полетя
към ангелите в небесата и най-щастлив щях да съм...
Уви - няма радост неземна! Аз губя се из мрачните сънища -
там, където си ти и пътя към твоето сърце не откривам.
Черна точка оставам за теб. Но и пътя обратно не намирам.
Крия се в сенките на любовта
и загубен оставам за теб...
Сърцето плаче. Няма живот без любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0