19 мая 2019 г., 06:43

Заключени

401 0 0

ЗАКЛЮЧЕНИ

 

Душата –

Бог е заключил

всичките и тайни

в телесната обвивка.

Ключът прибрал

в небесната обител.

Сам Човекът

собствената си душа

не би могъл да опознае.

По пътя си Животът

в цветове думите вае.

Само Той ги разчита.

Във вечен диалог

между памет

и сърце вървим,

падаме и ставаме,

любим и мразим,

бъдното творим...

Ще я пазиш чиста,

или омърсиш,

дори продадеш,

това с което си я натоварил,

на поколенията ще предадеш...

Все повече се питаме: -

От къде извират чувствата -

мисълта, сърцето, или душата?

Защо те стават все по-пусти,

а ние – посредници на парата?

Душа и тяло се сблъскват

в своите водещи мирогледи,

но диалозите вече отсъстват -

изстрелът е знака последен...

. . .

Душата –

Бог е заключил

всичките и тайни

в телесната обвивка.

Ще ги отключи,

подредено написани,

когато обителта и постави

под земната покривка...

 

17 05 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...