17 июн. 2014 г., 22:53

Заключено сърце 

  Поэзия » Любовная
534 0 2

 

Сърцето ми живее в празна стая,

заключено зад каменни стени,

ключът къде е, дори и аз не зная,

изгубен е завинаги, уви.

 

Душата ми и тя е заскрежена,

в ледени окови студът я прикова,

не вярваща, пустееща и жалка,

в малък айсберг се превърна тя.

 

Дали в света ще се намери някой,

човек с огън в кръвта,

който моя айсберг да запали,

да стопи леда в моята душа.

 

Дали ще се намери някой,

с любов да чупи каменни стени,

с обич нежна и подкрепа

сърцето мое да освободи.

 

И тогава то ще литне като птица,

разперило широко две криле,

гореща кръв в него ще се втича,

повярвало в новата любов.

 

В душата моя пролетта ще дойде,

ще цъфне бързо, като майски цвят,

с мечти и обич всичко ще обгърне,

ще внася радост в този свят.

 

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??