Заключено сърце
Сърцето ми живее в празна стая,
заключено зад каменни стени,
ключът къде е, дори и аз не зная,
изгубен е завинаги, уви.
Душата ми и тя е заскрежена,
в ледени окови студът я прикова,
не вярваща, пустееща и жалка,
в малък айсберг се превърна тя.
Дали в света ще се намери някой,
човек с огън в кръвта,
който моя айсберг да запали,
да стопи леда в моята душа.
Дали ще се намери някой,
с любов да чупи каменни стени,
с обич нежна и подкрепа
сърцето мое да освободи.
И тогава то ще литне като птица,
разперило широко две криле,
гореща кръв в него ще се втича,
повярвало в новата любов.
В душата моя пролетта ще дойде,
ще цъфне бързо, като майски цвят,
с мечти и обич всичко ще обгърне,
ще внася радост в този свят.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
