Закъсняло
https://www.youtube.com/watch?v=EpPLsRxPlmA
Не те избрах.
И ти не ме избра.
макар, да се обичахме
до лудост
и бяхме влюбени...
и вярвахме,
че сме
родени за съпруг и за съпруга.
Обичахме се.
Още се обичаме!
... и търсихме се
със затворени очи.
сега на себе си
(от гордост)
не приличаме
а времето лети...,
мълчи...
лети.
Но...
вече късно е
и даже прекалено.
Край нас играят техните деца.
Не нашите.
Не твоите и моите.
На твоя син
и мойта дъщеря.
Не те избрах.
И ти не ме избра.
А трябваше...
когато беше време
на дива страст,
на огън,
на мечти,
на бурни нощи,
на красиви срещи...
Сега е късно...!
Късно,
късно,
късно...
Да пием за отминалите дни.
щом лятото не можем да възкръснем,
жаравата му нека ни гори...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
