4 feb 2015, 8:05

Закъсняло

  Poesía
1.4K 0 10


https://www.youtube.com/watch?v=EpPLsRxPlmA 

Не те избрах.
И ти не ме избра.
макар, да се обичахме
до лудост
и бяхме влюбени...
и вярвахме,
че сме
родени за съпруг и за съпруга.

Обичахме се.
Още се обичаме!
... и търсихме се
със затворени очи.
сега на себе си
(от гордост)
не приличаме
а времето лети...,
мълчи...
лети.

Но...
вече късно е
и даже прекалено.
Край нас играят техните деца.
Не нашите.
Не твоите и моите.
На твоя син
и мойта дъщеря.

Не те избрах.
И ти не ме избра.
А трябваше...
когато беше време
на дива страст,
на огън,
на мечти,
на бурни нощи,
на красиви срещи...

Сега е късно...! 
Късно,
късно,
късно...

Да пием за отминалите дни.
щом лятото не можем да възкръснем,
жаравата му нека ни гори...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неповторим стих! Само той връща поне малко изгубеното...Поздрави и от мен!
  • Бети... ()
  • ... минавам... хубави думи, Ани!
  • Вики, така е
    Снежи, това е добре, нали
    Стойна, да е хубава вечерта ти!
    Мая, радвам се, че ти харесва!
    Зем, ех Зем, къде ме върна... Прегръдки и от мен!
    Таня, "Добре, че още има жар да пали дните"!!!
    Ице, радвам се, че си тук! Поздрави и от мен!
    Доче, Доче... твоите думи са винаги на място нека никога не свършват.

    Благодаря на всички, които споделихте мнение и на всички, които прочетоха!
  • И песенно, и тъжно, като зима
    попарила цвета на пролетта.
    Светът е шарен и във него има
    немалко белези по собствена вина...

    Великолепно е!Много, много ми хареса!И наистина прилича на песен!Затананиках го!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...