24 мар. 2013 г., 15:19

Закъсняло слънце 

  Поэзия » Любовная
639 0 3

Не си отивай никога от мен,
мое закъсняло слънце.
Без теб е толкова студено,
а дните ми - пустеещи и тъмни.
Без теб е тъжна моята пролет
и птици в Душата не пеят;
мълчи сърцето - спира да говори,
а очите - празни немеят.
Толкова дълго към тебе вървя,
дори не зная през колко животи.
Не ме оставяй ранена да кървя,
не си отивай от мен. Моля те.
Нужен си ми, за да живея,
нужен си ми, да мога да дишам;
без теб денят ми е само тъга,
а нощта - гонитба на призраци. 

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??