Закъсняло слънце
Не си отивай никога от мен,
мое закъсняло слънце.
Без теб е толкова студено,
а дните ми - пустеещи и тъмни.
Без теб е тъжна моята пролет
и птици в Душата не пеят;
мълчи сърцето - спира да говори,
а очите - празни немеят.
Толкова дълго към тебе вървя,
дори не зная през колко животи.
Не ме оставяй ранена да кървя,
не си отивай от мен. Моля те.
Нужен си ми, за да живея,
нужен си ми, да мога да дишам;
без теб денят ми е само тъга,
а нощта - гонитба на призраци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
