Залез

12 мар. 2009 г., 12:57

Поэзия

557 0 1

Не мина и секунда от деня ми,
без нуждата от теб да ме тъжи.
Опитвах все по мъжки да пристъпвам.
Така и не успях. Уви!
Огромна сила пълнеше ме с нежност,
а зов неистов блъскаше в гърди -
магия чудна, късана от ревност,
към нещото, което ни дели.
Не знам къде, но някак искам да потъна
в забрава тъжна, в лохнески води.
Не мога да живея, без да зърна
дълбокото на твоите очи.

Ще бъде нощ - бездънно гърло,
ще гинат мисъл и мечти.
Ще бъде водопад, пропадащ бързо,
ще чезнат в него парещи сълзи.

Залез

Свързани произведения

Комментарии

Предложения