Nikodim (Никодим)
16 1
12.03.2009 г., 12:57 ч.

Залез 

  Поезия
579 0 1

Не мина и секунда от деня ми,
без нуждата от теб да ме тъжи.
Опитвах все по мъжки да пристъпвам.
Така и не успях. Уви!
Огромна сила пълнеше ме с нежност,
а зов неистов блъскаше в гърди -
магия чудна, късана от ревност,
към нещото, което ни дели.
Не знам къде, но някак искам да потъна
в забрава тъжна, в лохнески води.
Не мога да живея, без да зърна
дълбокото на твоите очи.

Ще бъде нощ - бездънно гърло,
ще гинат мисъл и мечти.
Ще бъде водопад, пропадащ бързо,
ще чезнат в него парещи сълзи.

© Никодим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми харесва.Забелязах, че 4-ти и 14-ти стих са по-къси,а 9-ти
    по-дълъг с по една ямбична стъпка.Въпреки това има хубав ритъм.
Предложения
: ??:??