Тъмна дреха залезът облече.
Нощ приижда тъмна като рог.
Няма я луната да наднича
над баирите с поглед строг.
Лист отронен вятърът подгоня,
накъде го носи дявол знай!
Има си природата закони
и началото си има край.
Глъхне залезът и пак се ражда
над горите есенна печал.
Мълчаливо в мене се обажда
стара болка и нелепа жал!
© Валентин Миленов Все права защищены