Тъмна дреха залезът облече.
Нощ приижда тъмна като рог.
Няма я луната да наднича
над баирите с поглед строг.
Лист отронен вятърът подгоня,
накъде го носи дявол знай!
Има си природата закони
и началото си има край.
Глъхне залезът и пак се ражда
над горите есенна печал.
Мълчаливо в мене се обажда
стара болка и нелепа жал!
© Валентин Миленов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
