valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon (Валентин Миленов)
15 858
May 6, 2013, 12:41 PM

Залез

756 0 5

Тъмна дреха залезът облече.

Нощ приижда тъмна като рог.

Няма я луната да наднича

над баирите с поглед строг.

 

Лист отронен вятърът подгоня,

накъде го носи дявол знай!

Има си природата закони

и началото си има край.

 

Глъхне залезът и пак се ражда

над горите есенна печал.

Мълчаливо в мене се обажда

стара болка и нелепа жал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0