С усмивка на нежност и цвета на дъга,

Гали дълбоко всяка човешка душа.
Заедно потъваме в мига
, копнейки за допир с вечността.

Очи с очи,душа с душа.
Сплетени заедно в тази мечта.
Залез един,вечерта е сам.
Нека вечно да бъде момента “сега”.

Залез един-душа и очи,
живота тези сърца оживи.
Залеза отминава и тихо нашепва,
Частица тъга,породена от любовтта,
невъзможна между луната и вълка.

Но има все пак и надежда в нощта.
Безкрайна да бъде,
поне за миг в живота.
Залез… Мечтана прегръдка за всяка душа.

Аз се губя в очите ти още.
-Стоимен Иванов