Залез и изгрев в ангард
Бледа луната зад върхари наднича,
светло е още, огнен залез гори.
Полудяло слънцето в дъга се облича,
в небето проблясват неродени звезди.
Затаила дъх на манежа пристъпвам,
върти се в обръч златният час.
Вълшебство приказно, дори се задъхвам...
слънце лудува, спира луната в захлас.
Залез разстила пурпурни черги
с рубини кичи храсти от глог.
Бодлички кървят, изпъкнали вени...
щрихи излезли от ренесансов барок.
Слънце, луна... очи във очи
в ангард застинали, лъч изгоря.
Простора покри се с парад на звезди...
двубоят приключи, нощта надделя.
На запад стопи се залезът в полъх,
на изток луната в плам засия...
изкряща търкулна се в залезен поход,
след слънцето тръгна, в тъма заблестя.
27.01.2022г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
