МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
11 нояб. 2021 г., 20:25  

Залезът, кървав, преваля 

  Поэзия » Юмористическая, Философская
841 2 40

Повехна вечерта – превáля.

В окови стиснат е духът.

Дъжд преваля – Луна търкаля

по Млечния изчезващ път.

 

Ще кажете: не, тя е вярна

на земния си син съпруг,

от орбита стационарна

не ще избяга нощем с друг.

 

А облакът е просто пáра –

не крие ничие лице.

И къс студен – Луната стара,

е само спътник – без сърце.

 

Ех, дървени сте философи

и без мечти, дори насън!

И не редите чудни строфи

над някой гнил, среднощен пън.

 

Звезди не сваляте, а сухо

подреждате ги в каталог.

За тяхната магия глухи,

отсъждате с ум чист и строг:

 

"Това са фантасмагории!

Звездите имат цвят, състав,

а сателитните чинии,

не са летящи, а стоят!"

 

Вземете пример от Ивайло

и в ореха незрял – съзрете мас-т,

сложете я в тиган, на стайна

температура и Пегас

 

ще стане този плод безличен,

ще полети на воля, вън,

и от ума ви прозаичен

ще извлече екстракт за сън!

 

А вие само сте физици!

Под лупа все и с поглед строг

разнищвате до кръв лирици,

ще изчислите даже Бог!

 

За Бога, свивайте се в своя

мухлясал и удобен стол!

Сменете залеза със соя

против висок холестерол...

 

 

Луната кръгла се търкаля

по Млечния изчезващ път.

Дъжд преваля. Нощта превáля.

В окови стиснат е духът.

 

 

Автор: Мара – ни се води, ни се кара,

на Ивайло пак се скара

и върти го в мас на скара,

май ще изяде шамара...

Уф! 😁

 

https://www.youtube.com/watch?v=Y7Uq_jktAMk&list=RDY7Uq_jktAMk&start_radio=1

 

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се. Смятам да го предложа и на ИнаКалина под най-новото й произведение. Дано и тя прояви чувство за хумор.
  • Ами да, означава. Значи земният син съпруг на Луната е син на някоя тежкарска планета като Юпитер например и Луната го е избрала заради потеклото. Но се хващам на бас, че ти ще намериш друго, не толкова безобидно тълкувание. И понеже в сайта пак се появиха и умористите, реших вече критическите си бележки да подписвам с "Мичковите червенокртичиковчета" 😁 И тъй като са ми работодатели, влизам в ролята си на тонрежисьор и те поздравявам с този клип: https://www.youtube.com/watch?v=LSBq1YjHL6w. Дано да проявиш чувство за хумор 😁
  • ...ще взема и аз да посинея! 😁 Някои колеги автори вече си смениха окраската😁 😁 😁 Остава и една червена лампичка да сложим и всички ще залаем в хор като кучето на Павлов 😁
  • Ивайло, фонетична грешка, така се чува. Щом съм згрешила 😁, въпреки че знам как се пише, някой си е изкривил душата, а ти си най-близо, защото коментираш най-много. Съпругът е планетата Земя. За да не се разбере, както ти го изтълкува, не споменах Земя, а земен с и н съпруг, което е в мъжки род. Съпругът на Луната /като планета, затова с главна буква/, е планета в мъжки род, синя на цвят. Не знам да има сини съпрузи на Земята, че да ги объркаш с планетата. ИнаКалина, няма да променям нищо повече. За първата строфа имах колебания, затова я промених. Тиретата горе-долу изпълняват функцията на предишните две отделни изречения, защото изискват пауза. Но нататък нямам колебания, който не разбира, се държи като неразбиращ /без малко да напиша друга дума, но тя е обидна, а аз не искам да обиждам/😁. На Ивайло не му хареса синият съпруг на Луната, но на нея явно й е харесал, след като се е омъжила за него 😁. На мен, като автор, също ми харесва. Като гледам какви коментари сме изписали...
  • Нищо не трябваше да пипаш, Мария. Стихът си беше екстра. Колкото повече го калайдисваш, толкова повече му отнемаш от първоначалната енергия по мое мнение. Но, ти си творецът и в действителност това е силата на твореца - да предизвиква, да руши стериотипи, създавайки "по свой образ" да остане верен на себе си и ..май не на последно място - верен на това, което определя поезията като такава .
  • Неприемлива е не смяната на гледните точки, а желанието да напъхаш някого в кожата си против желанието му, защото по някаква причина се чувстваш неуютно или съвестно там и да го накараш с чистотата и невинността си по даден проблем да очисти твоята собствена нечистота и да те защитава. Няма нищо лошо да проявяваш емпатия и съчувствие към чуждите болки, дори Христос е преотстъпил кръста си за малко на Симон Киренски по пътя към Голгота. Но думата "за малко" е ключова. Някои използват този трик постоянно, за да избягат от отговорност. Само в собствената си кожа можем да бъдем отговорни и зрели хора, да получим изкупление за греховете си, а и награда за добродетелите си.
  • Истинският авторитет може да понесе малко сол и пипер за своя сметка, докато комплексарят и авторитарната личност - не. Аз се старая да не прекрачвам чертата, откъдето солта и пиперът от пикантни подправки се превръщат в безвкусица, което не може да се каже за някои други, които с цел пародия спрятат манджи, които не може дори да ги вкусиш.
  • ...и мога да те уверя, че не съм влагала подобни асоциации, те са плод само на твоята мнителност и неистовото ти желание да измъкнеш още някоя несъществуваща "кирлива риза". Както и да отблъснеш читателите ми, вероятно. Предполагам оценките на стихотворението ми са заради ниската му художествена стойност и скандални послания /които са само в нечия разюздана фантазия/ , а не в призива ми да вземат пример от теб, който си уважаван и обичан авторитет 😁. Откога оценката на призивите да се следват уважавани авторитети замества оценката на художествената стойност на едно произведение, не разбрах и никога няма да разбера. Предполагам, обаче, че ти разбираш срещу к а к в о /а не кого/ е насочено стихотворението ми. Срещу опасността авторитетът да се превърне в авторитарност. Разстоянието между двете понятия е една крачка, за разлика от разстоянието между Земята и Луната.
  • Кой за каквото си мисли, Ивайло. Изглежда прекаляваш с мъжките фантазии 😁Преместването на гледната точка е съвсем нормално. Първо е земната гледна точка и дъждът, който отмъква Луната. После е гледната точка на Луната, която обикаля около Земята. Колкото до рода, аргументите ти не струват. Бих могла да "оженя", Земята за Месеца, това щеше ли да задоволи педантичността ти? Цветовете нямат род, както и реално небесните тела. Можем да им придаваме различни значения. Или ако бях написала - Земният свят и Луната? Знам, че навсякъде виждаш конспиративното шило на Истанбулската конвенция, но не всички читатели са толкова обременени и с такова подсъзнание като теб. След като едно също такова скалисто кълбо на няколко десетки хиляди километра от Земята може да бъде наречено Плутон или Нептун и да е от мъжки род, къде е разликата? Ние знаем, че те са само планети и от нас зависи какъв род ще им придадем. Знам, че образът на лезбийките присъства в повечето мъжки сънища, но аз съм жена...
  • Земята, погледната от космоса, има син цвят, защото 75% от повърхността й е покрита с вода. Наричат я "синята планета", не знаеш ли? 😁
  • Редактирах го.
  • Точно това правя, превеждам с уважение. Благодаря ти, Ивайло, за изразеното мнение. Пожелавам ти лека нощ!
  • Съгласен съм. И аз благодаря!
  • Да, Сенд,аз също исках да напиша, че не трябва толкова да се вторачваме в личния живот на авторите. Може да четем за това, само ако ни помогне да разберем по-добре творчеството на поета, но ако пише добре като споменатите, то ще бъде разбираемо и без тези подробности. Исках само да допълня, че Ивайло греши, като смята, че преводът трябва да бъде точен. Трябва да бъде адекватен, а това не е същото. Трябва да бъде възприет от българските читатели по същия начин, както от чуждите, а това означава, малко или много, да бъде адаптиран, което значи - променен. И затова работата на преводача е творческа и отговорна, както тази на автора. Все още не е и няма да бъде възможно да се правят преводи на поезия от компютри. Защото какъв по-точен превод от този, направен от една машина? А за да бъдеш критик се изисква също толкова талант, колкото за преводач и автор. И въображение, и стил. А не само вкус към псевдопсихоаналитични наблюдения върху езика и нездрав интерес към кирливи ризи. Благодаря!
  • Дали поезията е гола или облечена мацка, не е особено важно, всеки я вижда в някакъв образ. Но не може да има едно единствено и уж най-правилно мнение, и всички да се съобразяват с него, просто защото хората са различни. Личният живот на Пушкин, никак не ме интересува, всеизвестно е, че между артистичния и личния живот на много хора на изкуството, има разлика от земята до небето. Но ние сме им благодарни, за това което са сътворили и което ни е изградило като личности. На мен ми е странно друго, че хора в подобни сайтове, се самоназначават за критици, ръководители на кръжоци и дори божества, но явно и без това не може, такъв е животът. Пишете, както ви се пише, пък времето ще отсъди, кой е най-велик. Всъщност, има ли значение?!
  • Явно няма да постигнем съгласие по отношение на преводите. Разбрах вече, че си фен на подстрочниците /точните преводи не могат да бъдат друго/ и да спрем дотук. Колкото до останалото, всички са маскари, но някои са талантливи маскари, в това е разликата. ИнаКалина е права, ти си циник, но това пък си е твое право. Аз си запазвам правото да вярвам в доброто у хората. Приятна вечер от мен!
  • Не съм казала, че душата ти е смъртна. Но ти си жив и можеш да ми отговориш, ако те нарека така, както ти наричаш "болшинството от тези, пред които се прекланям". А те не могат вече да отговарят, но не са безпомощни. Вместо тях отговаря провидението. Това имах предвид. И не можем безотговорно да ги подлагаме на дисекция и да твърдим, че сме висшата инстанция и можем само ние да кажем дали поезията им е преведена точно и да я обезобразяваме под маската на загриженост за "точността" на превода. Пушкин имам предвид. Не знам той да е бил и едно от това, което изреждаш по-долу. Бил е бохема и бунтар, но дори и в непристойните си стихове е писал по съвършен начин по отношение на ритъм и рима. И ако си мислите, че като измествате темата, като сравнявате поезията с гола мацка, ще я принизите, както и тази дискусия, това обижда вас, а не поезията. Но вие и нея сте я "олицетворили" и дори обименили. Какво да кажа? Не съдете, за да не бъдете съдени? И това ще го изтълкувате превратно.
  • Ивчо, представи си, че пред теб има една прекрасна, усмихната, очарователна и нежна гола жена, с тънка талийка, изваяни бедра и изящни гърди. А ти ѝ казваш: "Палецът на левият ти крак е крив, зърната ти са прекалено тъмни, дупето ти е плоско и едното ти око е по-голямо от другото".
    Голата жена е Поезията и единственото, което очаква е, да я прегърнеш и целунеш. Вместо това, ти философстваш за божественото в древните жреци.
  • Благодаря, ИнаКалина! Ивайло, има и такива случаи, за които говориш, искрено се надявам да не съм от тях. Възприемам поезията много сериозно, дори и в несериозната й част, и се опитвам да подхождам отговорно. Но ти, ако продължаваш да замеряш хората със собствените им думи, извадени от контекст и изопачени, никога няма да пишеш като себе си, а ще си един обикновен, треторазряден епигон. А поетите, които споменаваме, имат безсмъртни души /вярвам в това/, и ако продължаваме да ги тревожим с празнословни коментари, нищо чудно Бог да ги чуе, и не ми се мисли как може да отговори. "Не се бойте от човешка разплата, а от Божията!" - перифразирам.
  • Цинично отношение към културното наследство е плод на болни амбиции. Стихотворението е ясно, разбираемо, далеч от философствания и упражнения от скука и има поетична стойност, което ми харесва.
  • Поезията не е глупост.
  • Ако искаш да пишеш като Ивайло и Пушкин да не ти се меси, трябва да си отидеш на мястото и да пишеш оттам. Няма друг начин. Ако пак не се получи, значи само си губиш времето с писане и имаш друга дарба. Всички имаме. Не може да искаш Пушкин да не ти се меси, след като непрекъснато си играеш на "застани на моето място, за да видиш какво е". Това показва неувереност и комплекси. Пиши това, което чувстваш, иначе ще станеш като камъчето в обувката на Пушкин и рано или късно, той ще те изтърси, колкото и дребен и незначителен да си в сравнение с него.
  • ☼
  • "Твоите литературни и нормативни висини не са за обикновения четец." Съгласна съм с това изказване за теб, Мария. Иначе е често явление, когато някой не може да прави нещо, непрекъснато и на висок глас да дава съвети на другите как да го правят. Виждам голямо развитие в даването на съвети... не е само в поезията... Стихотворението е хубаво и няма нужда от обяснения.
  • ...нямаше да те критикувам, дори да беше с недостатъци. Нито сега ще обвиня Анита Цой и създателите на песента им в плагиатство на "Талисман" на Пушкин. Дори теб не те упреквам. Но в клипа и песента го има духът на Пушкин, а в твоето произведение - не. И ако измислиш термин на място от рода на моята "пределна достатъчност", аз първа ще те поздравя като критик със собствен почерк, а не патоанатом на словото.
  • Аз не споря, че това беше проблемно изречение. Ти не ми предложи по-добра алтернатива. Няма недостиг на смисъл в останалата част на стихотворението. Да не предъвкваме едно и също. Мога да го редактирам, но не съм склонна засега, защото ще загубя друго. Пък и вече чувствам досада от безкрайните ти настоявания, че стихотворението е с недостатък. Разбрах какво имаш предвид. Не е нещо, върху което не съм мислила. Ако измисля по-добър вариант, ще го поправя. Но се съмнявам. Стихотворенията ми имат свойството, което наричам "пределна достатъчност". Трудно е да се пипат, защото заживяват свой живот, наречи го харизма и всяка редакция оставя усещането за загуба. Но ти едва ли ще ме разбереш. Не с всички автори е така. Някои неща наистина могат да се подобрят. Пожелавам ти приятен ден и благодаря, че ми позволи да свържа произведението си с твоето. Съветвам те да изслушаш внимателно клипа, който съм приложила. Ако беше написал нещо с подобна харизма...
  • Но докато Ани Монева е развила потенциала си, както много други в сайта и те като нея са подобрили стила си, това не може да се каже за Скитница. Не й дадох съвет, защото смятам, че е достигнала предела си и по-добре от това няма да пише. Щеше да е хабене на време и излишни обяснения. Мисля, че силната й страна са приложните изкуства, както е правенето на дрехи при Ирен. Жалко и жестоко е да се опитваш да вършиш нещо, за което нямаш дарба. Чиста загуба на време. И твоето, и на читателите. Е, казах това, което мисля и съм сигурна, че не само аз мисля така. Ако всеки вършеше това, което умееше, България щеше да е в много по-добро положение, отколкото сега.
  • В момента си кривиш душата. Знаеш, че стихотворението е добро. И съзнателно го омаловажаваш. Не знам поради каква причина. Но мисля, че е честно всеки да получава оценката, която заслужава. Аз поне се старая да оценявам честно. Твоето стихотворение за мен е слабо. И аз го оценявам според мнението си. Моето заслужава четворка или петица, и не по-малко от няколко. Не мога да се съглася несъвършени в ритмично отношение и като рими стихотворения да получават по 60-70 петици, както беше случаят със стихотворението на Ани Монева, на което попаднах случайно. Ако се е развила в това отношение, беше честно да каже, че не смята стихотворението си заслужаващо толкова много отлични оценки. Твоите стихотворения са средна ръка. Няма нито едно, което бих оценила с повече от 4. Критиката ти е тенденциозна и избирателна. Коментарите ти са написани лошо и не блестят с нищо особено. Това е честното ми мнение. Ако бяхме в медицински университет, не бих рискувала да ме лекуват отличници, оценявани тук.
  • Само да уточня, че стихотворението не е предизборно и "Кой" не е Иван Костов.😁
  • Юри, чаках да се появиш, но с армаган 😒. Още повече, че подписът е истинска хумор-броилка, т.е. уморилка 😁, само трябва да се замени "май" с "кой ще изяде шамара - ти" 😁. Боже, Боже, написах сериозно-смешно философско-хумористично произведение с новаторски подпис уморилка, а такова рехаво оценяване! И като тонрежисьорка професионалистка приложих великолепна подходяща песен и пак - безпросветна липса на петички! Тъжа, тъжа, тъжа... 😁 Благодаря за многозначителния коментар. Какво значи? 😁 😁 😁
  • Мария!
    Вали дъждът. Нощта преваля…
  • Благодаря! "Луната кръгла се търкаля" беше и горе, в първата строфа. Но ако го бях оставила, облакът нататък щеше да се появи ни в клин, ни в ръкав. Горкичката Луна, цяла нощ се търкаляла под дъжда и така да я дискредитират "Критиците"! 😁 Най-много благодаря за оценката! Много й се зарадвах! Винаги ме подкрепяш, ИнаКалина, и знам, че няма да го направиш за нещо, което не си струва! Затова ми е още по-ценно.♡
  • Сменете залеза със соя
    против висок холестерол... .. браво ти - целия стих ми хареса и най-много:
    "Луната кръгла се търкаля
    по Млечния изчезващ път.
    Дъжд преваля. Нощта превáля.
    В окови стиснат е духът."
  • Ами нормативно е. А Бог е с главна буква, въпреки че във фразеологични изрази се пише с малка, защото за мен Бог е един и аз го пиша винаги с главна. С малка е, когато става въпрос за езически богове. Аз си имам и висини, и низини, както всеки, и е добре всеки да си знае силните и слабите страни и да си стои на мястото, а не да скача като петел и да търси низини там, където има висини. Не прочетох досега за нито една своя висина във въпросното стихотворение. Или то е толкова слабо и безнадеждно, че не заслужава дори и една положителна оценка? Не може да наказваш някого със същия аршин, само за да "види какво е". Тия трикове с размяна на ролите са за тези, които нямат други аргументи. Ако Ивайло се е почувствал обиден от "търкалящата се Луна" 😁, ще помоля да изтрият стихотворението, както му обещах. В противен случай, не виждам причини, дори и да смята, че е слабо. А то със сигурност не е.
  • Това обяснение очаквах. Да обясняваш на читателя кое какво е. И как дъждът луната търкаля...
    за Млечния път съм съгласна, моя грешка.
    "Възклицанието "За Бога!" е нормативно и е част от литературния български език."

    Читателят пише мнение какво чете, авторът му обяснява какво ТРЯБВА да чете!
    За бога! (нормативно) Ив... да се оправя. Твоите литературни и нормативни висини не са за обикновения четец.
    Хубав ден!
  • Не е повторение, а каламбур. Съзнателно употребено е, а не от творческо безсилие. И го намирам за оригинално. Предполагам, и ти смяташ своите каламбури за оригинални, след като толкова често ги правиш. Имената на небесните тела и други космически обекти, вкл. галактиките, се пишат с главна буква - Млечен път, Слънчева система и пр. Справка - "Правописен речник на българския книжовен език". Възклицанието "За Бога!" е нормативно и е част от литературния български език. В случая е продължение на репликата от горния стих - "ще изчислят дори и Бог". Към Бог се отправят молитви и молби, а не се опитва да се изчислява. Обясненията ми са само заради коментарите на Ивайло. Но неговата - единствена засега, забележка има някакво основание, аз също съм мислила по въпроса и трябваше да избирам между двусмислието и по-дългия стих и избрах първото. Но твоите, Пепи, са напълно безпочвени. И предизвикаха още едно "такова обяснение", което всеки може да провери в речника и сам да си го прочете.
  • преваля - без значение ударението (и два ли са, 5 глагола ли са) повторението си е повторение
    млечният път - с малка буква!
    "За Бога!" - като в американските филми "По дяволите!" - кръпка клише
    "съзрете мас-т"?
    и дългите коментарни обяснения: човек чете стихотворение и възприема по някакъв начин, а след обясненията излиза, че трябва да възприема коментарите на автора. О.К. - тогава първо пиши обяснението и под него публикувай стихото! (А може и без стихо след такива обяснения)
  • "Дъжд заваля. Капки търкаля." Във второто изречение подлогът е изпуснат, защото се подразбира. В изреченията "Дъжд заваля. Луна търкаля." подлогът на второто не е толкова очевиден, защото допълнението Луна и глаголът търкаля са в единствено число, но изречението е граматически правилно. В българския език инверсията е възможна. Още повече, че съзнанието на читателя вече е подготвено от същата структура в предните два стиха. Не казвам, че е идеален вариант, но е единственият възможен. Не можеш да ми предложиш по-добър, който да запазва каламбура с двата глагола, ритъма и дължината на стиха. Всичките ти предложения са по-лоши от моя вариант. Ако мислиш, че не съм го обмислила, грешиш. Двата глагола т р я б в а да са в различни времена. Дъждът преваля тук, сега е отшумял и търкаля луната нататък, и тя се мярка през облаците. Двете изречения са свързани, Ивайло. Можех да ги обединя в едно, но исках да има накъсаност, както се мярка Луната. В с и ч к о има смисъл и функция!
  • При твоето предложение се нарушава ритъмът. Затова и Млечният път е изчезващ, защото е завалял дъжд и е скрил и Луната /все едно я е търкулнал надалече/, и звездите. Времената са важни. "Луна търкаля" - може би тя все още се мярка, все по-рядко. Това създава илюзия, че се мести. Всъщност, местят се облаците. По-нататък се казва - "че облакът е само пара - не крие ничие лице". Не мисля, че съм написала глупост. Много си е смислено даже.
  • Дъждът търкаля луната. Това, което предлагаш, беше в първоначалния вариант. Но се получаваше по-дълъг стих. Имаше и вариант без дъжд, но пък изчезваше великолепния паралел - превАля-превалЯ. Не е неясно, защото има същата схема на изреченията в първите два стиха - Повехна вечерта. ПревАля /вечерта/. Дъжд превалЯ. Търкаля /дъждът/. Строфата е органична и логична. Не е зле и от други пишещи да се взема за пример начинът, по който е построена. 😁 Благодаря!
Предложения
: ??:??