Залезът, кървав, преваля
Повехна вечерта – превáля.
В окови стиснат е духът.
Дъжд преваля – Луна търкаля
по Млечния изчезващ път.
Ще кажете: не, тя е вярна
на земния си син съпруг,
от орбита стационарна
не ще избяга нощем с друг.
А облакът е просто пáра –
не крие ничие лице.
И къс студен – Луната стара,
е само спътник – без сърце.
Ех, дървени сте философи
и без мечти, дори насън!
И не редите чудни строфи
над някой гнил, среднощен пън.
Звезди не сваляте, а сухо
подреждате ги в каталог.
За тяхната магия глухи,
отсъждате с ум чист и строг:
"Това са фантасмагории!
Звездите имат цвят, състав,
а сателитните чинии,
не са летящи, а стоят!"
Вземете пример от Ивайло
и в ореха незрял – съзрете мас-т,
сложете я в тиган, на стайна
температура и Пегас
ще стане този плод безличен,
ще полети на воля, вън,
и от ума ви прозаичен
ще извлече екстракт за сън!
А вие само сте физици!
Под лупа все и с поглед строг
разнищвате до кръв лирици,
ще изчислите даже Бог!
За Бога, свивайте се в своя
мухлясал и удобен стол!
Сменете залеза със соя
против висок холестерол...
Луната кръгла се търкаля
по Млечния изчезващ път.
Дъжд преваля. Нощта превáля.
В окови стиснат е духът.
Автор: Мара – ни се води, ни се кара,
на Ивайло пак се скара
и върти го в мас на скара,
май ще изяде шамара...
Уф! 😁
https://www.youtube.com/watch?v=Y7Uq_jktAMk&list=RDY7Uq_jktAMk&start_radio=1
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
.