25 июл. 2013 г., 17:04  

Заложник на миналото

1K 0 6

Аз отказвам да съм ти заложник,

да решаваш ти моята съдба.

Аз не искам като побелял каторжник,

да живея, без да дишам и накрая да умра.

 

Какво ми даде тези няколко години?

- Много обич, малко радост и по-малко топлина.

Отдавна не остана нищо в очите сиви,

искрата била в тях, със сълзите се изля.

 

В миналото ни отказвам да живея,

в името на нещо, що нявга е било.

Аз искам днес да чувствам и копнея,

имали сме, казват, само един живот.

 

Взехме всичко, което Любовта ни даде,

изпихме всяка капчица докрай

и тя изтощена с охота ни остави

на логичния, безчувствен Край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незабравка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна изповед!

    Какво ми даде тези няколко години?
    - Много обич, малко радост и по-малко топлина.
    Отдавна не остана нищо в очите сиви,
    искрата била в тях, със сълзите се изля.

    След всяко зло, идва добро!
    Много харесах!
  • Приемам забележката. Не съм се засегнала, така че няма нужда от извинение. Винаги е от полза градивна критика. А твоте произведения много ми допаднаха, така че не очаквай да те "разбия" с някой коментар.
    Поздрави!
  • Чудесна си, MIM!
  • В фразата "....и тя изтощена с охота ни предаде
    на логичния, безчувствен Край." не съм вложила смисъл,че Любовта е предателка, а че тя предава "щафетата" т.е. нас на следващия етап- Края. В никакъв случай не бих обвинила любовта, която е прекрасно ,вдъхновяващо чувство, в предателство.За всичко, което ни се случва сме отговорни само ние.
  • Точно така - всеки край е едно ново начало, а всяко начало е нещо хубаво! Не позволявай друг да решава съдбата ти, а аз съм чувала, че е човешко понякога и да се греши!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...