Заложник на миналото
Аз отказвам да съм ти заложник,
да решаваш ти моята съдба.
Аз не искам като побелял каторжник,
да живея, без да дишам и накрая да умра.
Какво ми даде тези няколко години?
- Много обич, малко радост и по-малко топлина.
Отдавна не остана нищо в очите сиви,
искрата била в тях, със сълзите се изля.
В миналото ни отказвам да живея,
в името на нещо, що нявга е било.
Аз искам днес да чувствам и копнея,
имали сме, казват, само един живот.
Взехме всичко, което Любовта ни даде,
изпихме всяка капчица докрай
и тя изтощена с охота ни остави
на логичния, безчувствен Край.
© Незабравка Иванова All rights reserved.
Приемам забележката. Не съм се засегнала, така че няма нужда от извинение. Винаги е от полза градивна критика. А твоте произведения много ми допаднаха, така че не очаквай да те "разбия" с някой коментар.
