Заложник на миналото
Аз отказвам да съм ти заложник,
да решаваш ти моята съдба.
Аз не искам като побелял каторжник,
да живея, без да дишам и накрая да умра.
Какво ми даде тези няколко години?
- Много обич, малко радост и по-малко топлина.
Отдавна не остана нищо в очите сиви,
искрата била в тях, със сълзите се изля.
В миналото ни отказвам да живея,
в името на нещо, що нявга е било.
Аз искам днес да чувствам и копнея,
имали сме, казват, само един живот.
Взехме всичко, което Любовта ни даде,
изпихме всяка капчица докрай
и тя изтощена с охота ни остави
на логичния, безчувствен Край.
© Незабравка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приемам забележката. Не съм се засегнала, така че няма нужда от извинение. Винаги е от полза градивна критика. А твоте произведения много ми допаднаха, така че не очаквай да те "разбия" с някой коментар.
Поздрави! -
Чудесна си, MIM!
-
В фразата "....и тя изтощена с охота ни предаде
на логичния, безчувствен Край." не съм вложила смисъл,че Любовта е предателка, а че тя предава "щафетата" т.е. нас на следващия етап- Края. В никакъв случай не бих обвинила любовта, която е прекрасно ,вдъхновяващо чувство, в предателство.За всичко, което ни се случва сме отговорни само ние. -
Точно така - всеки край е едно ново начало, а всяко начало е нещо хубаво! Не позволявай друг да решава съдбата ти, а аз съм чувала, че е човешко понякога и да се греши!
-
Понякога казвайки Край,
може би поставяш ново начало!
Твоето начало, не в нечия сянка
и не като заложник!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Какво ми даде тези няколко години?
- Много обич, малко радост и по-малко топлина.
Отдавна не остана нищо в очите сиви,
искрата била в тях, със сълзите се изля.
След всяко зло, идва добро!
Много харесах!