Впила поглед в тълпата

Търсейки твоето лице

Очаквам знак за да те разпозная

С векове стоя пред старата картина

И върху избледнелите цветове

Със затворени очи нанасям нови щрихи

Без смелост да погледна

Защото ако го направя

Ще видя своя стар свят

Във нова обвивка

И за пореден път ще разбера

Че не съм успяла да те вместя в него

Макар красиви

Цветовете преминават през мен

И не оставят следи

А сърцето ми подавайки ми бяла роза

С шепот ми съобщава

Че остава пак самотно

Очите ми пък

Щом застана пред огледалото бездушно празно

Ще отразяват отново твоя поглед

Мислите и мечтите ще се вплетат в рибарска мрежа

И ще претърсят морето

За да намерят теб

Аз съм Вечерницата

Величествено заела своя звезден трон

Аз съм пламъкът в далечината

Показващ ти правилната посока

Може би съм една красива роза на лунна светлина

Ала със страшни и остри бодли

Аз не съм човешки образ и мисъл

Не живея, а горя

Аз съм нежен летен бриз

Отразеното във росните листа слънце

Аз съм сутрешният градски шум

И най-святата църковна тишина

Аз съм произведение

Без рима и определения

Аз съм любовта

Обгърната от венец червени рози

Най-верните стражи

Аз съм болката

От която бягство няма

Аз съм най-жаркият огън

Бавно рушащ твоя свят

В нежната прегръдка на пламъците

Аз съм сънят

Всяка нощ един и същ

И мечта

По-силна от вселената

Аз съм писмо

Без послепис и подпис

        Вземи ме

                             И запечатай ме с целувка...