15 jun 2010, 15:35

Запечатано с целувка 

  Poesía » De amor
1416 0 2

Впила поглед в тълпата

Търсейки твоето лице

Очаквам знак за да те разпозная

 

 

С векове стоя пред старата картина

И върху избледнелите цветове

Със затворени очи нанасям нови щрихи

Без смелост да погледна

Защото ако го направя

Ще видя своя стар свят

Във нова обвивка

И за пореден път ще разбера

Че не съм успяла да те вместя в него

Макар красиви

Цветовете преминават през мен

И не оставят следи

 

 

А сърцето ми подавайки ми бяла роза

С шепот ми съобщава

Че остава пак самотно

Очите ми пък

Щом застана пред огледалото бездушно празно

Ще отразяват отново твоя поглед

 

Мислите и мечтите ще се вплетат в рибарска мрежа

И ще претърсят морето

За да намерят теб

 

 

Аз съм Вечерницата

Величествено заела своя звезден трон

Аз съм пламъкът в далечината

Показващ ти правилната посока

Може би съм една красива роза на лунна светлина

Ала със страшни и остри бодли

 

Аз не съм човешки образ и мисъл

Не живея, а горя

Аз съм нежен летен бриз

Отразеното във росните листа слънце

Аз съм сутрешният градски шум

И най-святата църковна тишина

 

Аз съм произведение

Без рима и определения

Аз съм любовта

Обгърната от венец червени рози

Най-верните стражи

Аз съм болката

От която бягство няма

Аз съм най-жаркият огън

Бавно рушащ твоя свят

В нежната прегръдка на пламъците

Аз съм сънят

Всяка нощ един и същ

И мечта

По-силна от вселената

 

Аз съм писмо

Без послепис и подпис

 

        Вземи ме

 

                             И запечатай ме с целувка...

© Диди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??