Впила поглед в тълпата
Търсейки твоето лице
Очаквам знак за да те разпозная
С векове стоя пред старата картина
И върху избледнелите цветове
Със затворени очи нанасям нови щрихи
Без смелост да погледна
Защото ако го направя
Ще видя своя стар свят
Във нова обвивка
И за пореден път ще разбера
Че не съм успяла да те вместя в него
Макар красиви
Цветовете преминават през мен
И не оставят следи
А сърцето ми подавайки ми бяла роза
С шепот ми съобщава
Че остава пак самотно
Очите ми пък
Щом застана пред огледалото бездушно празно
Ще отразяват отново твоя поглед
Мислите и мечтите ще се вплетат в рибарска мрежа
И ще претърсят морето
За да намерят теб
Аз съм Вечерницата
Величествено заела своя звезден трон
Аз съм пламъкът в далечината
Показващ ти правилната посока
Може би съм една красива роза на лунна светлина
Ала със страшни и остри бодли
Аз не съм човешки образ и мисъл
Не живея, а горя
Аз съм нежен летен бриз
Отразеното във росните листа слънце
Аз съм сутрешният градски шум
И най-святата църковна тишина
Аз съм произведение
Без рима и определения
Аз съм любовта
Обгърната от венец червени рози
Най-верните стражи
Аз съм болката
От която бягство няма
Аз съм най-жаркият огън
Бавно рушащ твоя свят
В нежната прегръдка на пламъците
Аз съм сънят
Всяка нощ един и същ
И мечта
По-силна от вселената
Аз съм писмо
Без послепис и подпис
Вземи ме
И запечатай ме с целувка...
© Диди Todos los derechos reservados