Aneta_kz (Анета)
511 12601
3 мая 2007 г., 17:10

Запей ми славейо... 

  Поэзия
626 0 9
Запей ми, славейо, онази песен
с която ме разплакваш всеки път.
А аз ще седна тука, под върбата
и ще те слушам до последен звук.

Запей за влюбените край морето,
за плодните и цъфнали жита,
за ярките звездици по небето,
за старата и новата Луна!

Запей за слънчогледите в полето,
които се усмихват всеки път,
когато Слънцето зад облак се покаже,
усмихва им се и помахва с лъч!

За люляците край пенливото поточе,
бълбукащо неспирно ден и нощ.
За горската пътечка, за тревата,
за пролетната красота запей!

Запей ми, таз омайна песен,
но не запявай  моите мечти,
които във горичката оставих,
когато с теб се върнахме... сами.

Запей ми, славейче, а аз,
ей тука, под върбата ще поседна,
ще те послушам, ще помечтая пак...
Със новите мечти съм по-богата!

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??