Запей ми славейо...
Запей ми, славейо, онази песенс която ме разплакваш всеки път.А аз ще седна тука, под върбатаи ще те слушам до последен звук.
Запей за влюбените край морето,за плодните и цъфнали жита,за ярките звездици по небето,за старата и новата Луна!
Запей за слънчогледите в полето,които се усмихват всеки път,когато Слънцето зад облак се покаже,усмихва им се и помахва с лъч!
За люляците край пенливото поточе,бълбукащо неспирно ден и нощ.За горската пътечка, за тревата,за пролетната красота запей!
Запей ми, таз омайна песен,
но не запявай моите мечти,които във горичката оставих,когато с теб се върнахме... сами.
Запей ми, славейче, а аз,ей тука, под върбата ще поседна,ще те послушам, ще помечтая пак...Със новите мечти съм по-богата!
Запей за влюбените край морето,за плодните и цъфнали жита,за ярките звездици по небето,за старата и новата Луна!
Запей за слънчогледите в полето,които се усмихват всеки път,когато Слънцето зад облак се покаже,усмихва им се и помахва с лъч!
За люляците край пенливото поточе,бълбукащо неспирно ден и нощ.За горската пътечка, за тревата,за пролетната красота запей!
Запей ми, таз омайна песен,
но не запявай моите мечти,които във горичката оставих,когато с теб се върнахме... сами.
Запей ми, славейче, а аз,ей тука, под върбата ще поседна,ще те послушам, ще помечтая пак...Със новите мечти съм по-богата!
© Анета All rights reserved.
