20 июн. 2007 г., 22:04

запомни ме!

952 0 6
                                 Запомни ме!

                      Запомни ме!
                                      Запомни ме!
                       Запомни ме с очи,
                       като водата сини,
                       с усмивка,
                       като лазурното небе.
                       Запомни ме,
                       като ветреца южен
                       да милва всеки от сърце
                       Запомни ме,
                       като дете игриво,
                       като мъничка невидима звезда.
                       Запомни ме,
                       като видение красиво,
                       което идва в нощта.
                       Запомни ме!
                                        Запомни ме,
                       както искаш,
                       но те заклевам -
                                         Запомни ме!
   
 
                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Олга Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как да не те запомни човек,с твоята красива и добра душа Оле!
    Само който не те познава,не може да разбере какъв разкошен ЧОВЕК си!
    Поздрав за стиха!
  • Още един хубав стих от теб!
  • Благодаря за топлото посрещане,приятели!Давате ми сили и увереност да продължа напред,още веднъж-БЛАГОДАРЯ!
  • Добре дошла,мила Оля!Прекрасен стих!
    Поздравления
  • Хубав стих!!! Поздрави и добре дошла, Оля!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...