20.06.2007 г., 22:04

запомни ме!

944 0 6
                                 Запомни ме!

                      Запомни ме!
                                      Запомни ме!
                       Запомни ме с очи,
                       като водата сини,
                       с усмивка,
                       като лазурното небе.
                       Запомни ме,
                       като ветреца южен
                       да милва всеки от сърце
                       Запомни ме,
                       като дете игриво,
                       като мъничка невидима звезда.
                       Запомни ме,
                       като видение красиво,
                       което идва в нощта.
                       Запомни ме!
                                        Запомни ме,
                       както искаш,
                       но те заклевам -
                                         Запомни ме!
   
 
                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как да не те запомни човек,с твоята красива и добра душа Оле!
    Само който не те познава,не може да разбере какъв разкошен ЧОВЕК си!
    Поздрав за стиха!
  • Още един хубав стих от теб!
  • Благодаря за топлото посрещане,приятели!Давате ми сили и увереност да продължа напред,още веднъж-БЛАГОДАРЯ!
  • Добре дошла,мила Оля!Прекрасен стих!
    Поздравления
  • Хубав стих!!! Поздрави и добре дошла, Оля!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...