Запознахме се в..."ефира"
* * *
Породено от случаите, когато двама се почувстват... близки чрез общуване в... нета.
Тя! Увлече се - не зная по какво?!
По мой'те стихове ли?! - Думи във ефира?!
Или след това?!... А може би, защото...
Сама в дома си се прибира?!...
И... сякаш аз за нея бях прозорец,
през който тя разглеждаше света,
създаден от наивен "чудотворец",
но... на нея и харесваше така...
Роса бях аз за свeжата и пъпка,
харесваше ми нейната душа,
нежността, усетена във тръпката
на "розата" с ухайните листа...
А в сърцето и остана зрънцето
на болката - сподавеният вик,
щом с утрото изгрява слънцето,
"росата" изпаряваше се в миг...
Животът бе такъв, а жребият
отреждаше - изгубени сърца,
поемах аз по свойте задължения,
отдаден на семейство и... деца!
И... всеки своята пътека
пое - закрачи до съдбата,
дано нощта ни да е лека
и запазим обич във сърцата!...
Бяхме близки с теб, но...
толкова далечни!...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
