Заради това туптене...

Заради това лудо туптене,

което носи погледа ти...

Заради нежното трептене

в дъгата на усмивката ти...

Осъзнавам, че познавам щастието,

че и аз мога да се усмихна...

Знам, че дори нищо да не знам,

преживявам нещо съкровено...

Заради пулсацията отвътре,

на сърцето ти прегърнало моето

знам, че то може да чувства...

със всяко свое кътче - кътчета ти...

Усещам кога се радват и ликуват...

усещам и кога плачат, както е сега...

така както и на мен ми се плаче...

заради закритото от облаци слънце...

Опитващи се тъй да скрият мисълта

без да и позволят да мисли за душата...

която съществува между нас двамата...

когато не мислим, но обитаваме смисъла...

А сега избяхме дори от приятелството

преструвайки се, че и то не съществува вече...

докато всъщност лъжем сърцето си,

което макар и уморено, изгаря в живота...

И изяжда ни това предателство, крещи

а ние оставяме се да замлъкнем мълчаливо...

докато то тупти в едно изпято обичам те...

в теб копнея да се събудя, в лъчите и звездите...

Опитвайки да си наложим едно може би...

Едно може би ще е по - добре да си тръгна...

И да не те виждам повече, за да не страдаш...

защото може би си себе си по - добре без мен....

А всъщност разкъсваме се отвътре

без да искаме, разкъсваме едно сърце...

забранявайки му да лети, да пее...

позволявайки му да замълчи обичам те...

Но вече не можем да го премълчим...

делата говорят повече от думите...

Копнежите ни няма да се предадат...

мечтая всеки ден да те усмихвам...

Няма смъсъл вече да страдаме...

тук сме за да живеем, за да летим,

за да е щастливо слънцето дори

тогава когато в облаците грее...

За да ликуват дори сълзите ни

в обятията на този миг

все едно че е пръв и последен...

за да бъдем заедно всяка крачка...

Най – накрая сърцето е спокойно...

в бурята от чувства може да живее...

най – накрая в песента на морето...

може да крещи в шепоти обичам те....

Очите ти нежни и чисти като на дете...

отвеждат ме в пурпурни изгреви...

и в сърцето ни говорят хиляди неща

без думи, рисувайки страстни залези...

Днес най – накрая тук сме двамата...

аз седя в теб, и ти в мен, един в друг...

кръвта трепти, сърцето тупти...

Сърцето ми в едно с твоето трепти

и чувствам се щастлива да изпиша

в усмивката ти - обичам те, приятелю...

Обичам те, обичам те, обичам те....