зарових думите ти
Събирах бели камъчета,
за да заровя думите ти.
Напираща във мене, болката
избистри се в сълзите ми.
Нощта, като разплетена дантела
на нишчици безвремие събра,
а утрото заплете от косите ми
отново сребърна дъга от доброта.
Във прошката утихна ми тъгата,
събрала в дланите ми топлина,
в очите ми е настанена светлината
на пясъчно красивата зора.
С лъчи рисувам по стъклото
на надеждата красивата усмивка,
заровените думи мълчаливо
под бели камъчета глъхнат с утрото.
за да заровя думите ти.
Напираща във мене, болката
избистри се в сълзите ми.
Нощта, като разплетена дантела
на нишчици безвремие събра,
а утрото заплете от косите ми
отново сребърна дъга от доброта.
Във прошката утихна ми тъгата,
събрала в дланите ми топлина,
в очите ми е настанена светлината
на пясъчно красивата зора.
С лъчи рисувам по стъклото
на надеждата красивата усмивка,
заровените думи мълчаливо
под бели камъчета глъхнат с утрото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
