Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
1 jul 2007, 8:59

зарових думите ти 

  Poesía
646 0 14
Събирах бели камъчета,
за да заровя думите ти.
Напираща във мене, болката
избистри се в сълзите ми.
Нощта, като разплетена дантела
на нишчици безвремие събра,
а утрото заплете от косите ми
отново сребърна дъга от доброта.
Във прошката  утихна ми тъгата,
събрала в дланите ми топлина,
в очите ми е настанена светлината
на пясъчно красивата зора.
С лъчи рисувам по стъклото
на надеждата красивата усмивка,
заровените думи мълчаливо
под бели камъчета глъхнат с утрото.



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??