4 дек. 2007 г., 14:15

защо

1.4K 0 3
 

Кажи защо не мога да не те обичам?

Кажи защо на твоя свят аз приличам?

Кажи защо в съня ми идваш всяка вечер?

Дори сега, когато си така далече...

Нали изчезна ти от моите мечти, нали следите свои даже заличи.

Кажи защо не мога аз да те забравя?

Защо душата ми отново нараняваш?

Защо сърцето за теб сълза пак отронва?

Нали за мене си отдавна само спомен!

Всеки ден срещам двойници на любовта, колко много нощи пълни с празнота.

Колко изхабени думи, вместо чувства помежду ни.

Разбрах едно, аз обичам само веднъж и никой няма да те замести.

Уморих се да лъжа себе си.

Когато си тръгна, след теб остана само тишина, прегърна ме до болка самотата.

Как да забравя онази нощ, онази нощ, в която мислех, че се сбъдва една мечта?

Всеки спомен, всички предмети ми напомнят на теб, тази мисъл все ме преследва...

Плаче моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Геогриева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....