защо
Кажи защо не мога да не те обичам?
Кажи защо на твоя свят аз приличам?
Кажи защо в съня ми идваш всяка вечер?
Дори сега, когато си така далече...
Нали изчезна ти от моите мечти, нали следите свои даже заличи.
Кажи защо не мога аз да те забравя?
Защо душата ми отново нараняваш?
Защо сърцето за теб сълза пак отронва?
Нали за мене си отдавна само спомен!
Всеки ден срещам двойници на любовта, колко много нощи пълни с празнота.
Колко изхабени думи, вместо чувства помежду ни.
Разбрах едно, аз обичам само веднъж и никой няма да те замести.
Уморих се да лъжа себе си.
Когато си тръгна, след теб остана само тишина, прегърна ме до болка самотата.
Как да забравя онази нощ, онази нощ, в която мислех, че се сбъдва една мечта?
Всеки спомен, всички предмети ми напомнят на теб, тази мисъл все ме преследва...
Плаче моето сърце!
© Гергана Геогриева All rights reserved.
